АНАТОМИЧЕН ПЪЗЕЛ В ОПЕРАЦИОННАТА: КОГАТО ЕДИН БЪБРЕК РАБОТИ КАТО ДВА

Успешна хидронефроза при двойна пиелокаликсна система извърши в Перник екипът на д-р Албаяти

В медицинската практика има случаи, които на пръв поглед изглеждат рутинни, но под повърхността си крият сложни анатомични предизвикателства. Наскоро в Урологично отделение постъпи пациент с диагноза хидронефроза — състояние, при което се наблюдава патологично разширение на кухинната система на бъбрека поради блокирано или нарушено оттичане на урината.

Задържането на урина създава високо налягане в органа, което, ако не се овладее навреме, може да доведе до трайна загуба на бъбречна функция, силни болки и тежки инфекции.

По време на диагностичния процес и последвалите образни изследвания екипът се сблъсква с изключително интересна находка — пациентът има двойна пиелокаликсна система.

Това е вродена анатомична особеност, при която засегнатият бъбрек не функционира по стандартния начин с една обща кухина, а разполага с две напълно отделни отточни системи — горна и долна. В зависимост от индивидуалната структура на тялото, тези системи могат да се дренират самостоятелно чрез два отделни пикочовода или да се съединят в дадена точка по хода си към пикочния мехур. Именно тук се крие същината на медицинския казус. 

Екипът беше изправен пред ключово решение - къде да се постави JJ стент. За да се облекчи налягането и да се възстанови нормалното отичане на урината, стандартното решение при хидронефроза е поставянето на т.нар. JJ стент - специална гъвкава тръбичка, която държи пикочните пътища отворени.

“При стандартна анатомия процедурата е ясно дефинирана. Но при двойна пиелокаликсна система не е достатъчно просто да се каже: „Поставяме стент в бъбрека“. Стентът трябва да бъде прецизно позициониран точно в тази отточна система, която е блокирана и причинява хидронефрозата”, коментира началникът на Урологично отделение д-р Али Албаяти. Той обясни казуса: “Ако дилатацията е в горната половина на бъбрека — стентът задължително трябва да осигури дренаж на горната система. Ако е засегната долната половина — стентът трябва да навлезе и да дренира именно нея. На пръв поглед това изглежда като малък анатомичен детайл, но грешка тук би имала огромни последствия. Поставянето на стент в здравата (недвойна или неоставила отток) половина ще остави обструктираната част на органа абсолютно недренирана — а проблемът на пациента ще остане нерешен, въпреки извършената операция”.

Точно поради тази причина правилното предварително разчитане на анатомията и строгият образен (флуороскопски) контрол по време на самата миниинвазивна интервенция са ключови за успеха. Урологът трябва да „навигира“ инструмента с микроскопска точност, за да влезе в правилния отвор на пикочовода.

“Всеки бъбрек има своя уникална анатомия, а успешното лечение винаги започва с нейното дълбоко разбиране. Този случай е отлично напомняне за това как съвременната медицина разчита не просто на стандартни протоколи, а на индивидуална прецизност спрямо тялото на всеки отделен пациент”, каза в заключение д-р Албаяти.

ЗАПИШЕТЕ ЧАС НА ТЕЛЕФОН: 0887456788

Забележка: Публикацията има изцяло образователна цел, представя клиничен казус за повишаване на здравната култура и не съдържа идентифициращи лични данни за пациента.